напоследък не съм влизал...
напоследък не слушам и много музика...
напоследък нямам и желание да пиша за каквото и да било...

Припомних си една моя любима песен на едно момиче със страхотен глас-точно сега, когато започвам скептично да гледам на думите за надеждата в човека, как умирала последна...и все пак...
Точно в момента текста на това парче  е единствения, който може да ме развълнува.
Такива са обстоятелствата и  "това е положението..." (ама не от Марко Поло).

Не вярвам че това е края...




ПОЗДРАВ!!!

---

В нозете ми догарят пеещи лъчи
Не ме боли топя се в радостни искри
В ръцете ми търсят ме в песните очи
Не ме вини страхът ми вече се изтри

Рая-я-я-я-я!
Виждам през мен
Не вярвам че това е края
Влизам в нов ден

Частици прах от моя с вятъра видях
Аз пепел бях,но пак донего се допрях
Частици плам останали в огнения храм
На теб ще дам пази ги
Ще те чакам там.

Рая-я-я-я-я!
Виждам през мен
Не вярвам че това е края
Влизам в нов ден

Докси, сподели ! Може и на лични!

Поста ми по-скоро беше насочен към самия мен.
Рядко се оплаквам...но наистина благодаря за предложението.

Тогава .... стискай зъби, приятелю! Гордо главата изправена! Колкото по-зле, толкова по-гордо!

Каквото ти тежи - ще мине! Всеки минава през такива моменти...

Песента и самата група са брутални!!!

...толкова по-гордо!!!
Гордостта ми няма да ми попречи да ти благодаря отново и бих искал да приемеш поздрава ми като от древен гладиатор-с вдигнат меч в ръка!
Благодаря ти!

Така е-невероятно парче...

Няма да се предаваш. Това което не те убива те прави по силен !!!

само не вярвай...
Поздрави :-)

I've Cried Enough
All of my tears have been frozen
After these years in this pain
My heart has finally chosen
To beat a bit faster again
Now I feel the awakening
I don't look back anymore
I am mysteriously standing
on the good side of my soul
All I recall is the moment
Sadness is fading away
It is for passion I'm falling
but now I'm back on my feet again
I wanna rewrite the story
Not even what seemed insane
How could I ever feel sorry
for being stronger than I am?
I've cried enough
Over the priceless time I've lost
I've learned the going gets too tough
Now you regret love
I've cried enough
What you'll see on my face again
Is nothing but the rain
I've cried enough
Why would I try to deny it?

Абсолютно!

бЪди, а аз вярвам в теб!

защото правиш каквото трябва, пък то ще стане каквото е писано. Кураж.

0rth0d0x, малко тъжно ми звучиш, но аз зная, че ти си силен духом и тази вълна на тъга ще премине!
Нежна вечер ти желая!

Бейб :)*

Защо така приятелю, защо си тъжен? Можеш да споделиш,защото със сигурност ще те разбера, понеже и аз съм в такова състояние постоянно... Вярвам,че всичко ще се оправи!

Краят на нещо е начало на друго нещо... и колкото и да боли, трябва да се продължи.

Хм...Знаеш – Соломон, пръстенът, "И това ще мине", макар че понякога... ама каквото не става с бира, става с много бира :)

усилието за усмивка - гримаса води до истинска и така нататък ...:]

Предлагам и аз едно приятелско, блогърско, виртуално, ама от сърце рамо! От опит знам, че като ми увисне носа и положа глава на едно такова /ама истинско/ рамо, после съм като отново родена. :)

"напоследък", приятелю 0rth0d0x, е предпоследно! Защото съдържа в себе си "после"...;)

elpidaa - Музо моя-аз дори не си вярвам в момента...защото не зависи от мен.Благодаря ти!

kasnaprolet9999 - Мога да кажа само Амин!!!Благодаря ти за жестта приятелко!

ckarlet - винаги си била внимателна с мен и правилно си усетила настроението ми.Благодаря ти и ти желая чудесен ден!

basst - Мерси, Бейб.:)* и от мен...

firefly1 - знам че можеш да ме разбереш.Просто не искам да говоря за това.Благодаря ти обаче, трогателно е предложението ти.

feq - Болезнено права сте.Благодара ви за това.

malkiatprintz - братко, в момента бирата не ми помага.А ако тръгна с твърд алкохол-не знам как ще спра.Благодаря все пак за коментара.

sestra - неоспорим факт, пробвал съм.Накара ме да се усмихна-благодаря ти!

queerfish - важното е, че е от сърце.Благодаря!

henzelski - приятелю, от това "после" се притеснявам всъщност.Благодаря ти и на теб!

я не се ядосвай за нищо и не се притеснявяй-нали знаеш.че всичко отминава!
Каквото и да се е случило...приеми го с усмивка....трябвало е да стане,за да си научиш урока на живота....Или както казват старите ...така е било писано да стане...
Горе главата,осмисли го и ще видиш...че е лесно..Ще се почувстваш много по-добре.Прегръдка!

С каквото е във възможностите ми да помогна-винаги съм насреща! Аз съм била в ада и знам какво е там. Излезеш ли читав от него обаче ставаш по-силен от всякога! А ако не е толкова сериозно и е само моментно състояние - не се замисляй толкова - не си струва наистина! Живота не е съвършен , но все пак е хубав приятелче :) Прегръдки - приятелски и отдалече!

Надявам се, че не е нещо наистина сериозно.. Стискам палци всичко да е наред! (за каквото и да става дума..)

...И накрая: Vaya con Dios - Бог да е с теб..