Постинг
04.06.2010 02:00 -
Лека нощ
Липсваш ми...
Когато остана насаме със себе си,през бурния вихър на мислите, разпиляни и разхвърляни,обезпокоени като ято странни черни птици...
Когато студените пръсти на тъгата раздират мъгливото було на съзнанието ми отваряйки вратата на спомените и аз независимо дали желая или не – гледам натам.
Липсваш ми...
Когато се сетя, колко много време съм бил далече от теб и съжалявам за всяка секунда, когато не съм бил до теб а си имал нужда...
Когато вцепенението от шока след това, което се случи и което защитните механизми на разума ми отказват упорито да приемат, отмине...
Липсваш...
Сигурно е по-лесно да се отдадеш безрезервно на мъката, както правят жените и да избухнеш в несдържани емоции, напиращи през очите.
Разбирам го - мога да усетя изгарящия огън на тъгата в мен, който кара моите да блестят и да парят...и не се давам...засега.
Има някои неща, които малко ми помагат да приемам лесно всичко това.
Единствената ми надежда е Времето-то може да донесе Забрава ,но аз се надявам, че нещо толкова велико и вечно като него има и други, непознати свойства.
Казват ми, че това е част от Живота и не може да не се приеме.
Аз обаче не съм съгласен.
Не съм съгласен, че Смъртта може да бъде част от Живота.
Нито има логика, нито усещам такава част при мен-колкото и наивно да прозвучи.
Когато докосвах студените ти пръсти, които ме пареха мен, живият, потръпвах от близостта на Смъртта.
Пулсът в мен започва да препуска бясно и дъхът ми напира сякаш да избута всяка близост на това нещо наречено Смърт, да го отдалечи от искрата Живот, която всеки пази в себе си...
Вярвам в един Бог Отец, Вседържител,Творец на всичко Видимо и Невидимо!!!
Вярвам!!!
Но в този момент тази част от мен, която е Негово дело не желае да се моли и не желае за себе си нищо от Него, единствено се надявам да даде покой и мир на душата ти.
Защото има още една част от мен, която е част от теб и ще съществува, докато и аз съществувам!
Вярвам че, не мога да разбера Неговата промисъл за това, да не си сред нас вече, но няма...няма да търся причина за това Негово дело, не защото са неведоми пътищата Му а защото нямам желание да разбирам причината, поради която съм наказан аз и ти да сме разделени завинаги.
Вярвам че, няма да забравя всички неща-и добри и лоши, наречени спомени никога и знам че, няма да има за мен такова понятие като ""лоши"" и всичко, което ми напомня за теб ще пазя дълбоко в себе си.
Тук, във видимата част на света, където останах има прекалено много неща, които ще ми напомнят за теб.
И независимо че, не мога да те видя с очите си искам да знаеш, че не трябва да те безпокои мъката ни, моята и на тези, които сме лишени от теб, въпреки че е непоносимо голяма.
Защото тя нямаше да е такава, ако не те обичахме толкова много.
Лека нощ, татко...
Когато остана насаме със себе си,през бурния вихър на мислите, разпиляни и разхвърляни,обезпокоени като ято странни черни птици...
Когато студените пръсти на тъгата раздират мъгливото було на съзнанието ми отваряйки вратата на спомените и аз независимо дали желая или не – гледам натам.
Липсваш ми...
Когато се сетя, колко много време съм бил далече от теб и съжалявам за всяка секунда, когато не съм бил до теб а си имал нужда...
Когато вцепенението от шока след това, което се случи и което защитните механизми на разума ми отказват упорито да приемат, отмине...
Липсваш...
Сигурно е по-лесно да се отдадеш безрезервно на мъката, както правят жените и да избухнеш в несдържани емоции, напиращи през очите.
Разбирам го - мога да усетя изгарящия огън на тъгата в мен, който кара моите да блестят и да парят...и не се давам...засега.
Има някои неща, които малко ми помагат да приемам лесно всичко това.
Единствената ми надежда е Времето-то може да донесе Забрава ,но аз се надявам, че нещо толкова велико и вечно като него има и други, непознати свойства.
Казват ми, че това е част от Живота и не може да не се приеме.
Аз обаче не съм съгласен.
Не съм съгласен, че Смъртта може да бъде част от Живота.
Нито има логика, нито усещам такава част при мен-колкото и наивно да прозвучи.
Когато докосвах студените ти пръсти, които ме пареха мен, живият, потръпвах от близостта на Смъртта.
Пулсът в мен започва да препуска бясно и дъхът ми напира сякаш да избута всяка близост на това нещо наречено Смърт, да го отдалечи от искрата Живот, която всеки пази в себе си...
Вярвам в един Бог Отец, Вседържител,Творец на всичко Видимо и Невидимо!!!
Вярвам!!!
Но в този момент тази част от мен, която е Негово дело не желае да се моли и не желае за себе си нищо от Него, единствено се надявам да даде покой и мир на душата ти.
Защото има още една част от мен, която е част от теб и ще съществува, докато и аз съществувам!
Вярвам че, не мога да разбера Неговата промисъл за това, да не си сред нас вече, но няма...няма да търся причина за това Негово дело, не защото са неведоми пътищата Му а защото нямам желание да разбирам причината, поради която съм наказан аз и ти да сме разделени завинаги.
Вярвам че, няма да забравя всички неща-и добри и лоши, наречени спомени никога и знам че, няма да има за мен такова понятие като ""лоши"" и всичко, което ми напомня за теб ще пазя дълбоко в себе си.
Тук, във видимата част на света, където останах има прекалено много неща, които ще ми напомнят за теб.
И независимо че, не мога да те видя с очите си искам да знаеш, че не трябва да те безпокои мъката ни, моята и на тези, които сме лишени от теб, въпреки че е непоносимо голяма.
Защото тя нямаше да е такава, ако не те обичахме толкова много.
Лека нощ, татко...
1.
анонимен -
Времето ...
04.06.2010 02:12
04.06.2010 02:12
Времето не носи забрава, нито намалява болката. Написал си го много хубаво, бръкна ми в душата.
Десети месец гледам снимката на баща ми и се опитвам да му кажа това, което не успяхме да си кажем.
Кураж, макар че в такъв момент нищо не е утеха.
цитирайДесети месец гледам снимката на баща ми и се опитвам да му кажа това, което не успяхме да си кажем.
Кураж, макар че в такъв момент нищо не е утеха.
Амин...
цитирайс теб съм...
цитирайи нека Бог се грижи добре за него.
цитирай"Зимна тъга.
В душата ми е само
планината Йошино."
Бусон
–––––––––––––––––––
Бащите не си отиват. Като планината Йошино.
цитирайВ душата ми е само
планината Йошино."
Бусон
–––––––––––––––––––
Бащите не си отиват. Като планината Йошино.
Каквото и да кажа, не ще те утеши. На първи юни изпратих близък човек в царството на сенките, така че те разбирам прекрасно. Бъди силен и не се огъвай, това ни чака всички - в крайна сметка, просто последната спирка на трамвая е различна за всеки от нас.....
цитирайпред светлата му памет!
Аз съм с теб в тъгата ти!
Дано ти бъде по-лесно!
Той вече е в по-добрия свят!
Нашите скъпи ни глеудат и ни пазят!
цитирайАз съм с теб в тъгата ти!
Дано ти бъде по-лесно!
Той вече е в по-добрия свят!
Нашите скъпи ни глеудат и ни пазят!
АМИН
цитирайМоите съболезнования ...
цитирай
10.
firefly1 -
Знам, че те боли, но не плачи, защото ...
04.06.2010 12:11
04.06.2010 12:11
Знам, че те боли, но не плачи, защото той винаги ще е жив, щом обичта и спомените ти за него са живи! Болката е ужасна, но ти си силен и ще се справиш! Тази болка те е накарала да напишеш толкова красиви неща, сигурна съм, че баща ти щеше да е горд с теб! Аз вярвам,че хората не умират ,а просто преминават в друго състояние и може би сега той вижда какво правиш и едва ли би искал да те види сломен от болката! Прегръщам те и те целувам, приятелю и знай,че съм с теб! http://vbox7.com/play:7c98f5e7
цитирайна човека и кураж на теб. Горе главата. Шибано е обаче живота продължава....
цитирайПриятелю....нямам думи! Всеки е минал от там. Помня как ме събуди телефона, от който и аз научих същата ужасяваща новина преди повече от 20 години вече. Времето НЕ лекува....и НЕ СЪМ забравил. Така ще е и с теб, приятелю. него вече го няма, но ти ще го носиш винаги и даже и без да си даваш сметка ще съобразяваш мислите и делата си с него. Приеми моите искрени съболезнования!!!
http://www.youtube.com/watch?v=ljLmshDA-xE
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=ljLmshDA-xE
13.
bassplayer -
Добрите хора винаги остават в сърцата ни !!!
04.06.2010 12:44
04.06.2010 12:44
Добрите хора винаги остават в сърцата ни !!!
цитирайПреживях твоята болка преди два месеца и разбирм как се чувстваш. И аз не плаках. И още не съм плакала. Просто сякаш още чакам да се завърне у дома за да ме заведе до олтара...''Смъртта дарява ни с криле наместо рамене за да избегнем падащия мрак''- харесвам това, което е казал Джим Морисън и се опитвам да вярвам в него.Кураж и много сила!
цитирайВинаги ще ти липсва....
Поклон!
цитирайПоклон!
Нека намери покой душата му! Моят баща беше болен от рак и беше на косъм от смъртта. Тогава разбрах какво означава да те боли сърцето. Несъмнено болката ти ще отмине, но винаги ще живее в теб с думите, с постъпките, с добрите си дела. Пожелавам ти сила да преодолееш болката!
цитирай
17.
elpidaa -
ПОКЛОН!!!
04.06.2010 17:15
04.06.2010 17:15
ПОКЛОН!!!
цитирайМного силни и тъжни думи, 0rth0d0x!
Разбирам болката ти и те прегръщам!
цитирайРазбирам болката ти и те прегръщам!
за кратко време загубих и майка и татко. Вече четири месеца ...
Винаги съм мислила, че майка ми не ме обича, защото бях нежелано дете и баба ме отгледа. Когато разбрах, че краят й е близо, й разказах как съм се чувствала цял живот и й казах, че я обичам и й прощавам болката, която винаги ми е причинявала, а тя ми отговори тихо: " Не съм знаела". Сега непрекъснато я виждам така и чувам: " Не съм знаела". " Не съм знаела". " Не съм знаела".... и плача, защото повече от всякога искам ТЯ да беше ме обичала. Но не можем да върнем времето назад...
Докато сме живи да си дадем любов и прошка, след това вече е късно. Няма да ти помогне времето, но ти сам ще надмогнеш болката, защото нямаш незавършени дела и разговори с него. Ще го помниш с добро.
Покой на душата му!
цитирайВинаги съм мислила, че майка ми не ме обича, защото бях нежелано дете и баба ме отгледа. Когато разбрах, че краят й е близо, й разказах как съм се чувствала цял живот и й казах, че я обичам и й прощавам болката, която винаги ми е причинявала, а тя ми отговори тихо: " Не съм знаела". Сега непрекъснато я виждам така и чувам: " Не съм знаела". " Не съм знаела". " Не съм знаела".... и плача, защото повече от всякога искам ТЯ да беше ме обичала. Но не можем да върнем времето назад...
Докато сме живи да си дадем любов и прошка, след това вече е късно. Няма да ти помогне времето, но ти сам ще надмогнеш болката, защото нямаш незавършени дела и разговори с него. Ще го помниш с добро.
Покой на душата му!
Сила ще ти е нужна ! 15 години съм без баща. Загубих го в една съзнателна възраст и болката беше ужасна. Това ни чака всички, но нека ни остава утехата, че нашите близки, а и ние ще бъдем на по-добро място и ще се срешнем с тях, някъде там................
Амин !
цитирайАмин !
Аз понякога сънувам своя баща. Вярвам, че са в един по-добър свят и са щастливи!
цитирайСнимката на моя баща е в портмонето ми вече 14 години ,а аз работя до забрава ,за да нямам време да мисля...Времето определено не лекува,но се променя възприятието ни донякъде. Казах ти,че съм била в ада-това е едно от местата в ада на които съм била и мога да разбера за какво говориш. Преди 14 години , а сякаш беше вчера...Няма утеха за това,но нямаме избор освен да продължим по пътя,заради тези които идват след нас. Ужасно боли,но нямаме друга алтернатива освен да го преживеем! Съчувствам ти дълбоко!
цитирайNe znam kak da te ute6a...za6toto nqma utexa...No te pregru6tam...
цитирайМоите съболезнования, приятелю!
цитирайдано на твоят баща е отредена добра задгробна участ там, на светло място...
цитирайсъболезнования в този тежък момент. Знам, че думите са излишни, така че искам само да знаеш, че имаш подкрепата ни.
цитирайНяма лек за тази болка, няма запълване на празнотата. Прав си остава ни единствено вярата в Него Вездесъщия да даде покой на душите на изгубените за нас. Моите искрени съболезнования. Бог да успокои душата му. :(
цитирайСега вече разбрах причината за тъгата ти, за която гадаех в предния постинг.. Съжалявам :(
цитирайне е част от живота, приятелю 0rth0d0x, а само напомняне, че всички сме смъртни.
Пръв си отиде баща ми - бях ученик, после мама - бях студент, сега съм само сам. А те - прах във вятъра...
цитирайПръв си отиде баща ми - бях ученик, после мама - бях студент, сега съм само сам. А те - прах във вятъра...
Разтърси ме здраво с това послание. Болката ти се усеща от всяка дума и това е разбираемо. Ужасно е да загубиш близък човек, никаква утеха не може да отмие мъката, но недей и да опитваш да подтиснеш чувствата си. Това, което е избликнало трябва да се оттече, иначе ще замръзне като лед и ще те покрие за дълго време. Сега е време за сълзи и тъга. ...
Запомни обаче, че баща ти не е изчезнал безследно, част от него продължава да живее в тебе, а част от теб ще продължи да живее в твоите деца. Нищо не се загубва напълно, просто се появява под друга форма.
Спомените също са живот защото ние не сме само плът, а и мисли. Когато мъката утихне, живей така, че баща ти да е горд със тебе. Опитай да намериш щастие, защото това ще го е искал и той за тебе. С болката си показваме какво е означавал някой за нас, а с волята си продължаваме неговото желание да бъдем щастливи.
Бъди силен!
цитирайЗапомни обаче, че баща ти не е изчезнал безследно, част от него продължава да живее в тебе, а част от теб ще продължи да живее в твоите деца. Нищо не се загубва напълно, просто се появява под друга форма.
Спомените също са живот защото ние не сме само плът, а и мисли. Когато мъката утихне, живей така, че баща ти да е горд със тебе. Опитай да намериш щастие, защото това ще го е искал и той за тебе. С болката си показваме какво е означавал някой за нас, а с волята си продължаваме неговото желание да бъдем щастливи.
Бъди силен!
sparotok написа:
Разтърси ме здраво с това послание. Болката ти се усеща от всяка дума и това е разбираемо. Ужасно е да загубиш близък човек, никаква утеха не може да отмие мъката, но недей и да опитваш да подтиснеш чувствата си. Това, което е избликнало трябва да се оттече, иначе ще замръзне като лед и ще те покрие за дълго време. Сега е време за сълзи и тъга. ...
Запомни обаче, че баща ти не е изчезнал безследно, част от него продължава да живее в тебе, а част от теб ще продължи да живее в твоите деца. Нищо не се загубва напълно, просто се появява под друга форма.
Спомените също са живот защото ние не сме само плът, а и мисли. Когато мъката утихне, живей така, че баща ти да е горд със тебе. Опитай да намериш щастие, защото това ще го е искал и той за тебе. С болката си показваме какво е означавал някой за нас, а с волята си продължаваме неговото желание да бъдем щастливи.
Бъди силен!
Запомни обаче, че баща ти не е изчезнал безследно, част от него продължава да живее в тебе, а част от теб ще продължи да живее в твоите деца. Нищо не се загубва напълно, просто се появява под друга форма.
Спомените също са живот защото ние не сме само плът, а и мисли. Когато мъката утихне, живей така, че баща ти да е горд със тебе. Опитай да намериш щастие, защото това ще го е искал и той за тебе. С болката си показваме какво е означавал някой за нас, а с волята си продължаваме неговото желание да бъдем щастливи.
Бъди силен!
Последното изречение в твоя коментар със сигурност ще запомня!!!
Хубав уикенд ти желая!!!
в този постинг, който никога не съм мислел че, ще напиша...
Благодаря ви:
animo
malkiatprintz
mia2442
sestra
palisandar
djgator
panazea
karambol5
punkass
firefly1
photon
gothic
bassplayer
swan16
mmagy
queerfish
elpidaa
ckarlet
compassion
mirandolina
tit
swanlake
mileidi46
veninski
rumyrayk
dorichela
demoniceye
candysays
henzelski
sparotok
Трогнат съм!!!
Хубав почивен ден...
цитирайБлагодаря ви:
animo
malkiatprintz
mia2442
sestra
palisandar
djgator
panazea
karambol5
punkass
firefly1
photon
gothic
bassplayer
swan16
mmagy
queerfish
elpidaa
ckarlet
compassion
mirandolina
tit
swanlake
mileidi46
veninski
rumyrayk
dorichela
demoniceye
candysays
henzelski
sparotok
Трогнат съм!!!
Хубав почивен ден...
които обичаме и вече не са с нас.
Времето НЕ лекува!!!
Кураж и светла тъга ти пожелавам!
цитирайВремето НЕ лекува!!!
Кураж и светла тъга ти пожелавам!
чак сега я видях. Първия път не посмях да напиша коментар. После ми се стори кощунство просто да отмина, макар че каквото и да каже човек...
Когато си отиде наш близък, най-страшно след самата загуба, е че трябва да се примирим. Да приемем и да се примирим. А в същото време всичко, на което стоим, което ни прави силни, се разклаща. За дълго време. Тленността плаши.
Времето не лекува, знам го от опит. Даже засилва чертите на загубата. Особено на важни събития в твоя живот - липсата ще е най-силна.
Но... (хубаво е, че в случая има "но"), смъртта може да грабне само тялото. Разделя ни само физически. А душата остава, защото е безсмъртна. И именно тя не принадлежи на никой друг, освен на носещия я и на Бог.
Поради болката още се чувстваш разколебан и във вярата си, някак си огорчен, разочарован, едва ли не обиден, да не кажа ядосан (така беше при мен поне), но именно вярата в Бог, в порядъка, който е установил и в това, че душата е вечна и продължава, ще ти донесе утеха, когато му дойде времето, когато си готов.
Съчувствам ти, Ортодокс, най-искрено. Моля се ти и близките ти да намерите вътрешен мир, запазвайки хубавите спомени и успокоявайки се, че един ден всички се събираме на по-доброто място!
цитирайКогато си отиде наш близък, най-страшно след самата загуба, е че трябва да се примирим. Да приемем и да се примирим. А в същото време всичко, на което стоим, което ни прави силни, се разклаща. За дълго време. Тленността плаши.
Времето не лекува, знам го от опит. Даже засилва чертите на загубата. Особено на важни събития в твоя живот - липсата ще е най-силна.
Но... (хубаво е, че в случая има "но"), смъртта може да грабне само тялото. Разделя ни само физически. А душата остава, защото е безсмъртна. И именно тя не принадлежи на никой друг, освен на носещия я и на Бог.
Поради болката още се чувстваш разколебан и във вярата си, някак си огорчен, разочарован, едва ли не обиден, да не кажа ядосан (така беше при мен поне), но именно вярата в Бог, в порядъка, който е установил и в това, че душата е вечна и продължава, ще ти донесе утеха, когато му дойде времето, когато си готов.
Съчувствам ти, Ортодокс, най-искрено. Моля се ти и близките ти да намерите вътрешен мир, запазвайки хубавите спомени и успокоявайки се, че един ден всички се събираме на по-доброто място!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Extreme-Metal.Info
2. DEATH METAL
3. DOOM METAL
4. BASSPLAYER
5. GOTHIC
6. INDUSTRIAL
7. BLACK METAL
8. THRASH METAL
2. DEATH METAL
3. DOOM METAL
4. BASSPLAYER
5. GOTHIC
6. INDUSTRIAL
7. BLACK METAL
8. THRASH METAL